Д-р Елия Вълева: Ролята ни като млади лекари е не просто да следваме утвърдените традиции, а да ги надграждаме отговорно
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Елия Вълва е част от епика на Клиниката по кожни и венерически заболявания към УМБАЛ „ Александровска “ и Медицински център Дерма София. Средното си обучение приключва в Италианския колеж в София. През 2019 година приключва медицина в Медицински университет – София, а през 2020 година стартира специализация по дерматология и венерология в Клиниката по кожни и венерически заболявания към УМБАЛ „ Александровска “. През 2024 година придобива компетентност по дерматология и венерология и остава да работи в Клиниката по Кожни и венерически заболявания - в Отделение по автоимунни булозни дерматози.
От 2025 година доктор Вълева е докторант към Катедрата по дерматология и венерология. По време на образованието си по медицина през 2018 година доктор Вълева взе участие в студентска стратегия за интернационален продан с Медицинския университет във Варшава.
По време на специализацията си получава редица интернационалните стипендии, взе участие интензивно в национални и интернационалните научни събития, и е създател и съавтор на научни изявления в интернационалните и национални профилирани издания.
От 2024 година е част от Работната група на Европейската академия по дерматология и венерология (EADV) в битка с булозните дерматози (EADV Task Force on Autoimmune Bullous Diseases).
Интересите ѝ в клиничната дерматология освен в областта на автоимунните булозни дерматози са ориентирани и към автоинфламаторните заболявания, дерматоскопията, заболяванията на косата и ноктите, доброкачествените формирания на кожата.
Д-р Вълева, какво предопредели избора Ви да станете доктор? Със сигурност фамилията, в което сте израсла, е изиграло роля и Ви е стимулирало в тази посока. Разкажете за уроците, които сте научили от околните си в тези най-ранни години преди огромния избор?
Отговорът е доста елементарен – фамилията. Израснах в семейство на лекари и медицината постоянно е била на всички места към мен, откогато се помня, от диалозите сред родителите ми, след работа, до фамилните събирания, на които по-голямата част от присъстващите са лекари, които разискват докторски тематики.
Една от главните фигури за мен и за това избера медицината, беше починалият ми към този момент дядо – проф. доктор Христо Маринов, предан доктор и учител, който от дете ми повтаряше, че медицината е велика компетентност. Имам топли мемоари по какъв начин като дребна, вместо на детска градина, избрах да заедно съм с него на кабинета му в Клиниката по пропедевтика на вътрешните заболявания на Александровска болница, където той ми показваше хистологични препарати и кръвни натривки, до момента в който разпалено ми обясняваше. В годините, в които работеше, дядо ми беше завеждащ катедрата по Вътрешни заболявания в „ Александровска “ болника, в тези години, член на Висшата атестационна комисия - ВАК, също и заместник-ректор по образователната активност на МУ – София.
Баба ми, доцент доктор Мариана Маринова, която е педиатър и е отдала живота си на Детската болница в София, към момента е практикува и организира консултативни прегледи на деца, и до ден сегашен е ентусиазъм, пример и опора за мен, като млад експерт, само че и като жена в медицината. В дейните си години, баба ми беше завеждащ Катедрата по педиатрия, шеф на болничното заведение, както и завеждащ интензивното поделение.
Моят татко е доцент доктор Динко Вълев, почнал своята кариера като редови доктор в Транспортна болница, по-късно работил дълги години в профилираната болница по белодробни заболявания „ Св. София “ като пулмолог и бронхолог. Сега завежда Клениката по вътрешни белести в Университетска Първа многопрофилан болница за интензивно лечечие „ Св Йоан Кръстител “.
Благодарна съм и единствено мога да се гордея с лекарите в фамилията си.
Поемате по пътя на дерматологията – една компетентност, която се промени доста през последните години с навлизането на нови технологии, нови лечения и доста нараснало търсене на услуги за разкрасяване с по-агресивни или по-малко нападателни способи за влияние върху кожата. Защо решихте да се посветите на клиничната дерматология, която сякаш е по-малко желана спрямо естетичната?
Безспорно, дерматологията е една от най-бързо разрастващите се и необятни специалности, а точно, с помощта на бурното развиване в последните години на естетичната медицина, се трансформира и в една от най-желаните специалности, по разумни аргументи. В никакъв случай не се опълчвам на естетичната дерматология, даже в противен случай. Смятам обаче, че това е част от специалността, която следва да се развива и практикува единствено от квалифицирани лица и в медицински условия. Естествено е, щом се засягат тематики като външен тип и хубост, рекламата и финансовите ползи да взимат превес и малко или доста да трансформират образа на специалността.
За страдание, през последните години естетиката се разяснява най-вече в отрицателна светлина, и се отъждествява със специалността дерматология, което ме натъжава и разочарова, тъй като дерматологията е толкоз доста повече... Дерматологията е извънредно забавна и разнообразна здравна компетентност, която дава невероятни благоприятни условия за интердисциплинарни знания и колаборации.
Кои са най-хубавите Ви учители в специалността – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и доктор?
Щастлива съм и признателна, за това, че познавам и работя с екипа по автоимунни булозни дерматози в Клиниката по кожни и венерически заболявания в УМБАЛ Александровска. Сред тях са доцент доктор Косара Дреновска и проф. Снежина Василева, страхотни клиницисти и учители. Доц. Дреновска познавам още от първия си работен ден, тя беше мой теоретичен началник по време на специализацията, а понастоящем е и теоретичен началник на докторантурата ми, която е в областта на автоимунните булозни дерматози. Това са преподавателите, с които и с помощта на които реализирах първите си изявления и участия в научни конгреси в страната и чужбина. От тях всеки ден узнавам нещо ново, черпя мотивация и взимам образец.
Кои тематики и проблеми от специалността намирате за най-интригуващи и предизвикателни? С какво Ви притеглят редките заболявания в дерматологията?
Редките заболявания в дерматологията ме притеглят с високата си диагностична комплексност и нуждата от изчерпателен, изчерпателен метод. Те постоянно слагат клинициста пред нетипични клинични картини, които изискват внимание към детайла, добра теоретична подготовка и умеене за интердисциплинарно мислене. Именно тези интелектуални предизвикателства намирам за мощно мотивиращи. Допълнително значение за мен има и фактът, че при редките кожни болести, ранното различаване, вярното ориентиране и своевременна терапия на пациента могат значително да трансформират хода на болестта и качеството на живот. Това придава особена отговорност и смисъл на работата в тази област.
Имате ли предпочитание и упоритости да се развивате и като учител?
Имам желание и упоритост да се занимавам и с преподавателска активност. За мен медицината и образованието са неразривно свързани, а предаването на знанията, на тези след нас е естествено продължение на клиничната и научната ни работа. Също имам вяра, че положителното преподаване не се изчерпва с предаване на информация, а включва вдъхновяване, поощряване и основаване на положителна среда за интензивно учене. Възприемам преподавателската активност и като мощен предстоящ мотор за личното ми професионално и научно развиване, защото изисква непрекъсната актуализация на знанията и задълбочено познаване на актуалните научни данни.
Категорично, в дълготраен проект виждам преподавателската активност като значима и неизменима част от професионалния ми път.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре? Имате ли занимание?
В свободното си време обичам да подкрепям деен метод на живот. Спортувам постоянно, тъй като придвижването най-добре ме разтоварва и ми оказва помощ да се усещам енергична и съсредоточена. Това е моят главен метод да разпусна, с изключение на след по-натоварени дни, когато като доста други лекари, просто нуждая се да си остана у дома.
С наслаждение отстранявам време и за рационализиране на непознатите си езици, за мен това е по едно и също време прелестно занимание и потребно в професионален проект. Обожавам също да виждам филми и по-късно да ги разисквам с другари. Обичам да чета книги, само че като доста други лекари, нямам толкоз време и по тази причина главно чувам аудиокниги. Най-пълноценно си почивам, когато съумея да съчетая придвижване, спокойни моменти със фамилията и време за себе си.
Като ученик на най-старата Клиника по кожни и венерически заболявания, люлката на българската дерматовенерология, по какъв начин виждате нейното развиване в бъдеще и приноса на младото потомство лекари за продължаването на положителните обичаи в тази школа?
Мисля, че нейното бъдещо развиване е естествено продължение на мощната ѝ академична традиция, съчетана с отвореност към модерни научни публикации и практики.
Считам, че приносът на младото потомство лекари е на първо място в това да запази полезностите на школата, като по едно и също време с това внесе разпоредителност, научна интензивност и подготвеност за въвеждане на нововъведения. Нашата роля е не просто да следваме одобрените обичаи, а да ги надграждаме отговорно, тъй че клиниката да продължи да бъде център за образование и научно развиване.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Елия Вълва е част от епика на Клиниката по кожни и венерически заболявания към УМБАЛ „ Александровска “ и Медицински център Дерма София. Средното си обучение приключва в Италианския колеж в София. През 2019 година приключва медицина в Медицински университет – София, а през 2020 година стартира специализация по дерматология и венерология в Клиниката по кожни и венерически заболявания към УМБАЛ „ Александровска “. През 2024 година придобива компетентност по дерматология и венерология и остава да работи в Клиниката по Кожни и венерически заболявания - в Отделение по автоимунни булозни дерматози.
От 2025 година доктор Вълева е докторант към Катедрата по дерматология и венерология. По време на образованието си по медицина през 2018 година доктор Вълева взе участие в студентска стратегия за интернационален продан с Медицинския университет във Варшава.
По време на специализацията си получава редица интернационалните стипендии, взе участие интензивно в национални и интернационалните научни събития, и е създател и съавтор на научни изявления в интернационалните и национални профилирани издания.
От 2024 година е част от Работната група на Европейската академия по дерматология и венерология (EADV) в битка с булозните дерматози (EADV Task Force on Autoimmune Bullous Diseases).
Интересите ѝ в клиничната дерматология освен в областта на автоимунните булозни дерматози са ориентирани и към автоинфламаторните заболявания, дерматоскопията, заболяванията на косата и ноктите, доброкачествените формирания на кожата.
Д-р Вълева, какво предопредели избора Ви да станете доктор? Със сигурност фамилията, в което сте израсла, е изиграло роля и Ви е стимулирало в тази посока. Разкажете за уроците, които сте научили от околните си в тези най-ранни години преди огромния избор?
Отговорът е доста елементарен – фамилията. Израснах в семейство на лекари и медицината постоянно е била на всички места към мен, откогато се помня, от диалозите сред родителите ми, след работа, до фамилните събирания, на които по-голямата част от присъстващите са лекари, които разискват докторски тематики.
Една от главните фигури за мен и за това избера медицината, беше починалият ми към този момент дядо – проф. доктор Христо Маринов, предан доктор и учител, който от дете ми повтаряше, че медицината е велика компетентност. Имам топли мемоари по какъв начин като дребна, вместо на детска градина, избрах да заедно съм с него на кабинета му в Клиниката по пропедевтика на вътрешните заболявания на Александровска болница, където той ми показваше хистологични препарати и кръвни натривки, до момента в който разпалено ми обясняваше. В годините, в които работеше, дядо ми беше завеждащ катедрата по Вътрешни заболявания в „ Александровска “ болника, в тези години, член на Висшата атестационна комисия - ВАК, също и заместник-ректор по образователната активност на МУ – София.
Баба ми, доцент доктор Мариана Маринова, която е педиатър и е отдала живота си на Детската болница в София, към момента е практикува и организира консултативни прегледи на деца, и до ден сегашен е ентусиазъм, пример и опора за мен, като млад експерт, само че и като жена в медицината. В дейните си години, баба ми беше завеждащ Катедрата по педиатрия, шеф на болничното заведение, както и завеждащ интензивното поделение.
Моят татко е доцент доктор Динко Вълев, почнал своята кариера като редови доктор в Транспортна болница, по-късно работил дълги години в профилираната болница по белодробни заболявания „ Св. София “ като пулмолог и бронхолог. Сега завежда Клениката по вътрешни белести в Университетска Първа многопрофилан болница за интензивно лечечие „ Св Йоан Кръстител “.
Благодарна съм и единствено мога да се гордея с лекарите в фамилията си.
Поемате по пътя на дерматологията – една компетентност, която се промени доста през последните години с навлизането на нови технологии, нови лечения и доста нараснало търсене на услуги за разкрасяване с по-агресивни или по-малко нападателни способи за влияние върху кожата. Защо решихте да се посветите на клиничната дерматология, която сякаш е по-малко желана спрямо естетичната?
Безспорно, дерматологията е една от най-бързо разрастващите се и необятни специалности, а точно, с помощта на бурното развиване в последните години на естетичната медицина, се трансформира и в една от най-желаните специалности, по разумни аргументи. В никакъв случай не се опълчвам на естетичната дерматология, даже в противен случай. Смятам обаче, че това е част от специалността, която следва да се развива и практикува единствено от квалифицирани лица и в медицински условия. Естествено е, щом се засягат тематики като външен тип и хубост, рекламата и финансовите ползи да взимат превес и малко или доста да трансформират образа на специалността.
За страдание, през последните години естетиката се разяснява най-вече в отрицателна светлина, и се отъждествява със специалността дерматология, което ме натъжава и разочарова, тъй като дерматологията е толкоз доста повече... Дерматологията е извънредно забавна и разнообразна здравна компетентност, която дава невероятни благоприятни условия за интердисциплинарни знания и колаборации.
Кои са най-хубавите Ви учители в специалността – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и доктор?
Щастлива съм и признателна, за това, че познавам и работя с екипа по автоимунни булозни дерматози в Клиниката по кожни и венерически заболявания в УМБАЛ Александровска. Сред тях са доцент доктор Косара Дреновска и проф. Снежина Василева, страхотни клиницисти и учители. Доц. Дреновска познавам още от първия си работен ден, тя беше мой теоретичен началник по време на специализацията, а понастоящем е и теоретичен началник на докторантурата ми, която е в областта на автоимунните булозни дерматози. Това са преподавателите, с които и с помощта на които реализирах първите си изявления и участия в научни конгреси в страната и чужбина. От тях всеки ден узнавам нещо ново, черпя мотивация и взимам образец.
Кои тематики и проблеми от специалността намирате за най-интригуващи и предизвикателни? С какво Ви притеглят редките заболявания в дерматологията?
Редките заболявания в дерматологията ме притеглят с високата си диагностична комплексност и нуждата от изчерпателен, изчерпателен метод. Те постоянно слагат клинициста пред нетипични клинични картини, които изискват внимание към детайла, добра теоретична подготовка и умеене за интердисциплинарно мислене. Именно тези интелектуални предизвикателства намирам за мощно мотивиращи. Допълнително значение за мен има и фактът, че при редките кожни болести, ранното различаване, вярното ориентиране и своевременна терапия на пациента могат значително да трансформират хода на болестта и качеството на живот. Това придава особена отговорност и смисъл на работата в тази област.
Имате ли предпочитание и упоритости да се развивате и като учител?
Имам желание и упоритост да се занимавам и с преподавателска активност. За мен медицината и образованието са неразривно свързани, а предаването на знанията, на тези след нас е естествено продължение на клиничната и научната ни работа. Също имам вяра, че положителното преподаване не се изчерпва с предаване на информация, а включва вдъхновяване, поощряване и основаване на положителна среда за интензивно учене. Възприемам преподавателската активност и като мощен предстоящ мотор за личното ми професионално и научно развиване, защото изисква непрекъсната актуализация на знанията и задълбочено познаване на актуалните научни данни.
Категорично, в дълготраен проект виждам преподавателската активност като значима и неизменима част от професионалния ми път.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре? Имате ли занимание?
В свободното си време обичам да подкрепям деен метод на живот. Спортувам постоянно, тъй като придвижването най-добре ме разтоварва и ми оказва помощ да се усещам енергична и съсредоточена. Това е моят главен метод да разпусна, с изключение на след по-натоварени дни, когато като доста други лекари, просто нуждая се да си остана у дома.
С наслаждение отстранявам време и за рационализиране на непознатите си езици, за мен това е по едно и също време прелестно занимание и потребно в професионален проект. Обожавам също да виждам филми и по-късно да ги разисквам с другари. Обичам да чета книги, само че като доста други лекари, нямам толкоз време и по тази причина главно чувам аудиокниги. Най-пълноценно си почивам, когато съумея да съчетая придвижване, спокойни моменти със фамилията и време за себе си.
Като ученик на най-старата Клиника по кожни и венерически заболявания, люлката на българската дерматовенерология, по какъв начин виждате нейното развиване в бъдеще и приноса на младото потомство лекари за продължаването на положителните обичаи в тази школа?
Мисля, че нейното бъдещо развиване е естествено продължение на мощната ѝ академична традиция, съчетана с отвореност към модерни научни публикации и практики.
Считам, че приносът на младото потомство лекари е на първо място в това да запази полезностите на школата, като по едно и също време с това внесе разпоредителност, научна интензивност и подготвеност за въвеждане на нововъведения. Нашата роля е не просто да следваме одобрените обичаи, а да ги надграждаме отговорно, тъй че клиниката да продължи да бъде център за образование и научно развиване.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ